Introсъдъци

Макар нас мъжете да ни учат да сме физически и психически издръжливи от най-ранна детска възраст, с годините се задръстваме с безполезна информация, която сме събирали безцелно, научени сме да подтискаме емоциите си постоянно, но всеки път сме с различна маска пред различни хора и умът ни е постоянно зает да търси решения. Щастието е в общуването, в намирането на това какво ни носи удовлетворение, в баланса на плюса и минуса, в постоянния кръговрат. Днешните мъже сме страхливци, защото сме научени да не проявяваме съпричастност, разбиране или нежност за да не ни помислят за „мекия” тип. Страхливци сме, защото все се съревноваваме помежду си и се стремим към победи, без да знаем защо искаме да победим, празни сме отвътре защото сравняваме X и Y така, сякаш двете не са част от един генетичен код, подвластни сме на суперегото, то ни контролира през цялото време. Мъжкият пол не е силният пол и никога не е бил… Трудно е за признаване и звучи гръмко.

Steady стейт

Главният герой на този разказ е млад бета мъж на 30 години, който живее с родителите си, безработен е защото е вишист, а е вишист защото на времето е заплашван с покъртителни истории от казармата, и как грубо се отнасят с новобранците там. Като по-малък Георги постоянно е бил ограничаван за всичко, нали за това са нормите за да се равняваш по тях, с времето постоянно му се повтаря да внимава, да не злепоставя близките си с нещата които говори пред други хора, да се държи възпитано и да се стреми да прави добро впечатление. С всичко каквото Георги се захванел като дете, родителите му виждали единствено временно влечение към нещо мимолетно. Жорко не бил дете с артистични заложби, винаги са му повтаряли да бъде честен и да не лъже, но след като разбира че не получава същото в замяна, си позволява да послъгва в оплетени ситуации с цел да се отърве от евентуалните неприятни за него последици. От малък проявява афинитет към спорта, първо този с ритането, после този с дрибъла, харесва му да вкарва, да се учи, да се раздава на игрището. Да, ама спорта е до време, освен това спортистите не блестят с особен интелект и култура. Като поотраснал и разбрал сериозността на нещата Георги искал да се специализира в нещо перспективно с голяма възвращаемост и така започнал да залага. Първоначално изглеждало че родителите му го подкрепят, но скоро след това се притеснили от комарната зависимост на сина си. Колкото и странно да изглеждало, той се научил на финансова дисциплина покрай хазарта, но бил твърдо решен да опровергае родителите си, за това че е развил зависимост. Уви, така и станало тръпката отминала, залозите спрели и нещата постепенно избледнели. Георги доказал на себе си и на околните, че е разсъдлив индивид, но никой не оценил стореното, това вече нямало значение, той отново се почувствал като птица в кафез с отрязани криле която никой не разбира. За съжаление младока е провал в очите на родителите си, но те го обичат безрезервно, той тях също.

Social упадък

Обкръжението на Гошо е от всякакви касти, от скромни и интелигентни голтаци, през посредствени провинциални кариеристи, до перспективни и нахални интересчии молещи го постоянно за услуги, но той сякаш най-добре се чувства в компанията на първите безхарактерни, но верни неудачници. Така наречените му приятели до вчера, са се превърнали в дебелокожи лицемери в стремежа си за повече, и в такива със сърца на мишки, които постоянно се чувстват застрашени от някъде, но иначе са много храбри когато са в зоната си на комфорт. Георги има много познати, от които иска да се отърве и малко приятели, които иска да задържи. Животът му минава ден за ден – кучешки, без проблеми и притеснения, но съществува и стремеж към по-светло бъдеще и ценене на малките неща в живота. На историческа плоскост, действието се развива по времето на пика на антистрес спинърите, 44-я парламент, кабинетът „Борисов 3” и държавния глава Радев, за които принос има и самият главен герой, защото е активен и съвестен гласоподавател по време на избори. Лятото е към края си, в столицата ситуацията е изключително депресивна, във всичките и́ части едновременно се затварят главни пътни артерии поради ремонтни дейности, строи се третия лъч на метроро, дворецът на културата прилича на занемарена развалина, която уж обновяват основно, маршрутите на основни пътни линии от градския транспорт биват променени или скъсени, редица спирки са временно закрити, трафикът е сравним с пресъхващ оазис, през почивните дни го няма, но през останалото време е борба за всяко свободно място по-напред към светофара.

Summer in’дъ сити

Последните години Георги е постоянен посетител на родното Черноморие, като ежегодния местен улов на цаца предлаган по заведенията и придружения превод на руски, немски и английски в менютата. Тази година е различна, той няма желание да се занимава с миналогодишните несретници, освен това е в процес на продаване на двадесетгодишния си автомобил, който така рядко кара в последно време, че съумя да натрупа шест години без нарушения в системата на КАТ и да си извади „златен” талон. В големия град е скучно, хората са по почивки - отпускарски сезон, денят за нехранимайкото започва след 11ч., но не с кафе, а с брънч, следва проверка за нови мнения по темите във форумите които го вълнуват, в това число влиза и секцията с вицове, проверка на електронната поща, дежурен гейминг на NFSU2 докато не направи 100 000 точки наведнъж с Supra-та си, и не прочете нахъсващото Drift King! Персонажа е изградил посредствен начин на живот, прекарва часове на стола си и го мързи яко. Вече са минали няколко часа и обстановката е разведрена с рок радио, по него съобщават новина за друго радио, което е спечелило 1-во място по слушаемост в аудиторията между 18-34 годишна възраст. Новината преставлява интерес за геймъра зад клавиатурата, и той веднага проверява истинността на тази вест. Кратката справка се оказва вярна и от любопитство сменя честотата. След няколко клика с мишката на компютъра му се появяват снимките на водещите на въпросното радио. Повечето приличат на карикатури и са му безинтересни чисто визуално, макар и да са предимно на жени. Едно от лицата от скоро е в амплоа на радиоводещ и Георги я е виждал и друг път в артистични видео клипове в интернет, тя определено не му е безразлична.

Femiнин

По отношение на жените Гошко винаги е бил срамежлив, влюбвал се е доста пъти, включително и платонично, но е бил обект и на подигравки от по-зрели алфа доминатори. В крайна сметка опитал е и горчивината на опитът, обичал е без да го осъзнава и си е мислил че обича, но всъщност само е бленувал. Жените, вдъхновението, да уловиш мига не са мисли присъщи за Жоро в момента, той е потопен в безвремие и мечтае за италиански суперколи, но не да сваля мацки с тях, като другите комплексирани балъци, а за да изпита най-висше емоционално и духовно сливане на човек с машина... Петя е висока и слаба жена, със светла кожа, пъстри очи и естествено кехлибарени дълги коси, тя няма татуировки, пиърсинги или силокон по себе си, има хладно и спокойно излъчване на аристократ, но може да бъде и много изразителна, възрастта и́ с тази на Георги е сходна и си пасват идеално на първо четене. На второ, не толкова - той е риби, а тя дева и звездите не са благосклонни към един такъв противоречив евентуален съюз. Девата е здраво стъпила на земята, докато рибата плува в неизвестна посока, често пъти срещу течението. Петя е новата водеща от радиото победител, и авантюристично настроения ценител на женската красота привиква към честотите му, като си я пуска от време на време. За него е голяма награда да и́ чуе гласа на живо, макар и за малко, веднъж на ден - всеки ден. От радиото, в което работи музата му блика свежест, воденето и́ е ведро, позитивно и с внимание към слушателите. Жоро е научен да се съмнява и в съмнението, както и да няма вяра на никой в тези смутни времена и е доста  объркан, понеже в предаването има продуктово позициониране, и всичко това може да е една добре изиграна роля от страна на Петя, все пак той я помни от интернет като превъзнесена и студенокръвна златотърсачка с големи претенции, а сега изведнъж такъв контраст!? Меркантилна ли е, не е ли? Добричка ли е, има ли си гадже? Въпроси, които си задава и го дерзаят.

Spy он ю

Макар и леко колеблив в себе си, агент „Георг” е от старата интернет школа – на модемите и телефоните и знае как се проследяват хора от чата, какво го спира да отиде и да издебне обектът на желанията си в края на работния и́ ден пред радиото, и ако успее да събере достатъчно смелост може и да я заговори, въпреки че нормален човек веднага би я намерил във фейсбук и би и́ написал – „Здр, кво правиш?” Той е наясно, че може да остане със смесени чувства ако се окаже заета, но вече няма търпение, иска му се и картина на живо, досега имаше само звук, въпреки че вчера не успя да чуе гласа и́ и си помисли, че е излязла в отпуск. Днес тя отново е в ефира и сега вече му се изясни, вчера беше официален празник и беше почивен ден. Четвъртък е и Петя свършва работа в 17ч., когато всички са навън и трескаво бързат да се приберат от работа, Георги е дошъл по-рано и чака в колата си нервно, но нарочно не слуша радиото за да е по-бистър умът му и да не се разсейва. Паркирал е стратегически близо, на бордюра, с директен изглед, все пак знае много детайли - точният адрес, точният етаж и точно от къде ще се появи, само че не знае накъде ще тръгне и дали някой също не я чака. Всичко се случва толкова скоростно, обектът на разследването излиза в 17:04ч. със забързана крачка и след миг вече е пресякла по пешеходната пътека от другата страна на булеварда, ситуацията е необратима… На взимащия се насериозно инспектор не му остава нищо друго, освен бавно да се наслади на постепенно отдалечаващия се обект в огледалата му за обратно виждане, който сякаш отива към автобусната спирка. Облеклото и́ е спортно ежедневно – бели ниски кецове със златисти акценти и висока подметка, бял панталон по тялото, комбиниран с лежерно падаща синкава блузка, косата е вързана. В Петък времето е малко по-хладно и проветриво, но все така слънчево и приятно, Жоро се събудил в добро настроение и е оптимист за късния следобед, надъхан е и днес ще разчита и на чара си, просто не може да не се получи, облякал се е спортно и си мисли че излъчва неподражаем стил и мъжество. Освен колата си с която е много горд, градският транспорт също е метод за предвижване за него, той има и карта за всички линии и е свикнал да се вози с всякакви превозни средства и хора. От причиняващите тикове стари дизелови автобуси на линия 45 и опърпаните дрипльовци пренасящи обемисти мръсни товари в тях, до спретнатите чужденци с луксозни куфари на колелца пътуващи до аерогарата с метроро. Радиото се намира в Югоизточната част на града, а той в Западната и́, по всичко изглежда че пътуването ще е трае около час. Планът му е да бъде естествен, но в същото време и забавно закачлив като Джоуи, също така да е от другата страна на булеварда изправен, в целия си блясък, произнасящ въпросът „Как сиии?” в точния момент, придружен с повдигане на вежди и широка усмивка. Георги не подозира, но Меркурий е ретрограден, общуването и комуникациите са нарушени и боксуват, дори вписването в електронната му поща е индикатор за това, но той няма ни най-малка представа. В близост до пешеходната пътека има нещо като градинка между блоковете, и прикрития джентълмен вижда незаета пейка с подходящ изглед към мястото към което ще наблюдава, сяда странично в края и́ и очите му започват да сканират всичко женско, русо и високо, въпреки че още е рано. В един от блоковете има фризьорски салон с кокетно изглеждащи, напудрени момичета за всеки вкус, които или пият кафе и седят отпред, или кръжат наоколо, пушат и говорят по телефоните си. Ако Жоро беше седнал само десет градуса по-вляво, щеше да изглежда все едно че ги проучва или си е харесал някоя… честно казано и така е леко подозрителен. Любовта сякаш е във въздуха и е време увлечения ерген да се отправи към едни електрически табла и да се подготви за срещата, подпира се на тях така че да не пречи на минаващите покрай него пешеходци. По едно време, почти едновременно пристигат две сребристи луксозни возила и от тях излизат формално облечени, подготвени за празненство млади хора, които се отправят към близкия ресторант. И Петя се появява на хоризонта след известно време, Георги я разпознава и се е приготвил за близка среща, но след като пресича, тя тръгва в противоположната посока спрямо вчера. Днес тя е с пусната коса,  не е толкова забързана и даже изглежда нехайна, кавалерът тръгва към нея спокоен, без да бърза, стремейки се да не я изпусне от поглед. Изглежда контактът няма да е толкова лесен колкото си го е представял, трябва да измине тридесет метра. Когато му остават още десетина, слабия силует на девойката се изравнява с уличен стълб  и той я губи от поглед. Очите му се опитват да я открият зад стълба, но нея вече я няма там, миг по-късно му става ясно че се е качила в скъпа, черна спортна кола на шофьорското място. Минавайки покрай колата от пасажерската страна Жоро я съзерцава, сама е и е сладка, идва му да я ощипе по бузките като малко момиченце, тя се организира за оттеглянето си и не гледа заобикалящата я среда. Георги се чувства като Андрешко в този момент и отново става само близък зрител на случващото се. След малко, вежлив господин отстъпва предимството си, и Петя му благодари с повдигане на ръка и плавно потегля и става част от движението, на автоманиака впечатление му прави внушителния размер на задните и́ гуми. Мъка помрачава настроението му и той има нужда да сподели с приятел по телефона, който е в течение на подвизите му. Вица който прочете сутринта, и му се стори циничен е попадение точно в десетката на така създалата се ситуация:
„Единственото което искам да казват за мен е:
- Парите го развалиха…”
Колко ли е лесно, когато си прост и фрашкан с пари? Едва Понеделник по същото време ловърбоя ще може да се надява да я чуе и види пак. Началото на уикенда е облачно, първото за което Жоро се сеща след като става е вчерашната изпусната възможност, за нея най-много го е яд. Няма нищо, сега пред него се открива невероятната опция да си пусне хипнотизираща регресия с ангели и да се опита да разбере нещо за някой от миналите си животи. Недялко от Ямбол би казал, че любовта и яхтите си приличат – и двете са фрее, а Георги си мисли че любовта е сладка ако имаш рецептори, но изглежда може да е и горчива, ако дълго време не си и́ обръщал внимание. Добре, че са приятелите в такива ситуации и Жоро се разведрява в компанията им и двата дни, тази седмица няма кръг от Формула 1... В Понеделник времето е топло и Жоро се облича като за мач, излиза с колата да и́ сипе бензин, и след това кара просто за да убие време, да помечтае. Той си дава сметка с колко много свободно време разполага и се опитва да му се наслаждава, оставил е бележка вкъщи да не се безпокоят за него, нещо което прави изключително рядко. Днес е намислил да защипе такава и под чистачките на колата на Петя, не е решил още какво точно ще и́ напише, но един от ангажиментите му за деня е намирането на листчета с формата на сърца, и естествено се е подготвил с благородна лъжа за пред продавачката, че уж ги взима за племенницата му. Проверява няколко книжарници в които няма, но най-накрая намира точно такива каквито е искал… купува си и химикалка, и с възможно най-красивия си почерк пише: „Петя е до пет и някой я чака след работа отпред.” Получава се добре и поета е доволен от краснописа си, само че нещо го отказва да си остави името като подател на гърба, или поне да напише телефона си. През целия път докато се вози насам-натам, Георги слуша радиото и съпреживява, това за което говори Петя по време на включванията си, днес тя е малко поразлигавена. Пристигайки по-късно във вече познатия му район, той забелязва колата и́ и паркира неговата на разтояние от пет-шест коли на същата редица. Решава да остави листчето и да се поразходи наоколо. Докато се разхожда умува върху многото встъпителни реплики, които се въртят из галвата му. Концепцията за пречупване на времепространството няма значение в момента, защото всичко този път е както трябва, Жоро я забелязва отдалече, изглежда си чати с някой докато върви. Когато тя приближава колата си, той я поздравява по име с тежка въздишка, тя го пита от къде се познават, при което той и́ заявява че от никаде, и подава ръка и се представя. Здрависват се, но Петя го предупреждава за бавно движеща се кола, от която да се предпази. Георги се обръща и поглежда колата, но не реагира, нито казва нещо в отговор на предупреждението, следва неловък момент на мълчание и от двамата и Петя му казва чао и си тръгва. След такъв несполучлив опит за общуване, Жоро се чувства като аутист. Колко е нечестно да си привлечен от противоположния пол и да не можеш да обелиш дума когато трябва. Той не възнамерява да притеснява повече Петя с присъствието си, за него по-важно е тя да е щастлива. Симптомите, които проявява след случката, са като на човек със суицидно поведение, качва се в колата си малко по-късно и си пуска диск на Nirvana.

Epiлог

Георги е бил определян, като човек със затихващи функции в миналото си, но още има сили и воля да продължи напред и да преследва целта, все още усеща чувство на пълнота и хармония. В типичното „няма смисъл” в подобни случаи, той вижда целия смисъл, за пръв път в живота си, Жоро не се срамува от това че е влюбен, променил е кода на матрицата и е в състояние на сингулярност, няма предрасъдаци, суета или утопична зависимост. Да си наранен и да не се ядосаш, за това че някой не споделя чувствата ти на любов, симпатия и привързване е върховно изживяване, но да се разтроиш и да скриеш сълзите си е ултимативното предателство към теб самия.

„Любовта е безплатна, може и да те нарани, но предпочитам кръвта ми да кипи отколкото ни жив, ни мъртъв вечността да изтърпи.”

Този разказ е вдъхновен от действителни събития и посветен на актрисата и радиоводеща
Рая Белева.