Прочетен: 287 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2021 17:39
Стихове
-------------
108 думи
Харесва ми на ъгъл да стоя откъдето да чувам безпокоите натоварили града,
без всекидневната визита сиротна мисъл за дейстителността черепа сполита,
"О свещена простота!", пред бял бастун и прозрачна чаша калабалък чака да пресича,
бидейки тук се радвам на живот и чиляка състрадален дарява някоя жълтица,
да се скрия аз не мога, сетивата си тренирам и самотата игнорирам.
Ограничение бетонно изолира творение господно, главата ти се жалва много,
разпознаваем глъч и светъл лъч ако на ръката пластмасата дотегне,
зад черните стъкла пробиваш път и с хладнокръвие откриваш пряк маршрут,
сега върви, бързай бавно утре пак ще бъда тук, отдели ми малко време,
дано пътя ти не запречвам, ти ме виждаш аз не мога, туй е мойто бреме.