Проза
-------------------------------
799 думи, 3 страници


Денят бе датата на публикуване, бях си настроил алармата на телефона да ме събуди в 9ч., защото трябваше да си направя зъбна снимка и да посетя зъболекаря си в 13:30ч., щях да бъда първият пациент за деня. Събудих се половин час по-рано от алармата, и започнах със задължителните ежедневни физкултурни упражнения, които практикувам от момента в който си казах:

„Тази жена ще ми бъде стимул, да изглеждам добре, да се чувствам добре, и да се боря, да не се отказвам от целта!”

Този момент беше преди три месеца. Въпросната жена беше рядка находка, и макар да я бях срещал на живо и да се бяхме запознавали, не знаех от какво се интересува, какво харесва, дали си ме спомня. Тя бе моето вдъхновение, и въпреки че не ми обръщаше внимание, не минаваше и ден без да мисля за нея. Бленувах по нея и на смрачаване и на зазоряване, следях я, слушах я по радиото, надявах се да се срещнем в мислите си:

„Може би ти и аз, някога ще се срещнем, може би, може би, ти и аз... някога, някога.”

О колко съм влюбен, нямате представа. Всички познати ми казваха, че съм вдигнал много високо летвата, съзнавах това, но то не беше довод който можеше да ме откаже, а и те виждаха завишената летва към стереотипа жена, който си бях поставил за цел, не конкретната жена, която аз виждах. Излизайки навън от вкъщи ме посрещна топло за м.Януари време, температурите бяха положителни и рехавта снежна покривка, която се бе обособила от преди няколко дни се топеше. Булевардите бяха мокри, тротоарите кални, беше Сряда. В 10ч. зъбната ми снимка беше във вътрешният джоб на якето ми, и се отправих към известна кафе книжарница в центъра, където възнамерявах да почета и да уплътня малко свободно време до срещата ми с любимата ми зъболекарка. След около още половин час, бях там на четвъртият етаж, поръчах си еспресо и този път реших да разнообразя... спрях се на Калин Терзийски и "Срещи с известни", обикновено чета Иво Сиромахов, като това е един от начините ми за забавлявление. Очаквах да прочета за срещи с известни VIP брадъри като: Митьо пищова, Багата, Константин, тризначките и др., но очакванията ми не се оправдаха и авторът ме запознаваше с Иисус Христос, Кралица Виктория, Чарлз Буковски, Леонардо да Винчи и други слабопопулярни във фейсбук хора. Все пак четивото беше увлекателно и не устетих кога минаха близо два часа. Реших че ми стига толкова четене за днес, и след като излязох и повървях малко, бързо се озовах на спирката на пл.Гарибалди и виждах как 10-ка трамвай се задава и се качих. На следващата спирка, тази на пл.Македония се случи нещо необичайно, ватманката направи компромис за трима отделни човека, като им отвори първата врата и те се качиха, изключението беше за всекиго поотделно. Заради тази благородна проява, не успя да премине на светофара, и тогава погледът ми я забеляза... Жената от мечтите ми в последно време вървеше по тротоара до високата, новооткрита бизнес сграда, пред откритите паркоместа, Damn! Първото на което обърнах внимание беше, че е без характерните слънчеви очила за подобно време, които винаги слагаше. Бях се разминавал доста пъти с нея, изучавал я бях, но сега всичко беше плод на случайността. Годината бе още нова, а тя все така неподправено красива, целеустремена, величествена, с прави руси коси, бежово палто до над коляното и черни лъскави боти, стройна като топола и убийствена като Beatrix Kiddo. Без съмнение зяпах истински класна, млада, българска жена през прозореца на трамвая. Такива не се виждат често, заради нея дори се бях записал на курс по кино актьорско майсторство. Представях си се uber феймъс след време, и аз мечтаех да убивам, но не като нея с поглед, с походка, и синя кръв, а като американския психар Patrick Bateman - инстинктивно, хладнокръвно,  без капка свян - yuppie стайл. Много бях развълнуван, сърцето ми промени ритъма си, времето беше точно по обяд, но какво значение имаше това за мен, единственото което виждах е само как се отдалечаваше. В 14ч. започваше радио предаването ѝ, за нея времето имаше значение... Освен да разгледа магазините преди работа, какво друго можеше да прави в центъра преди ефир. Веднага взех решение да сляза на следващата спирка на пл.Възраждане, да се върна в обратната посока и да се опитам да я намеря, такава възможност не е за изпускане. Така и сторих, и след няма и пет минути слязох от трамвая за наобратно, от там от където я видях последно, и започнах да вървя в посоката на където се беше запътила одеве, и с поглед се стараех да посетя всеки магазин, в който би влязла стилна, самоуважаваща себе си жена като Рая. Чувствах се по-жив от всякога, усещах притока на адреналин и крачех, и се надявах, и знаех... че и мен ще помнят, защото и аз обичах, и аз се смях, и аз ще умра!