Кое дете да играе не обича,
кое приключение по изоставен път не тича?
Годината всякога е интересна,
но през лятото за живот безгрижен ме подсеща.
Сега е времето да се радваш на изобилие,
утре рано събуди се и за улов подготви се...
Денят е дълъг, слънцето горещо,
вечер пък луната слиза край морето.
Лек ветрец нежно в косите ми подухва,
стъпвам бос по хладен пясък докато плажувам.
Хората са мирни, радостни, спокойни,
пеят под звездите и огънят ги топли.
Вдигни глава и огледай купола над тебе,
навсякъде частица вяра както в храма тлее.
Вълните плискат и земя заглаждат,
от хилядолетия скалите остри успокояват.
Гледаш от брега водата плавно да се носи,
дълбинна мъдрост крие непоставяни въпроси.
Притегателна сила все към едно място тегли,
там където култура, музика, изкуство са се вплели.
Безмълвен зов приканя те от стаята си да излезеш,
като на събор с тълпите заедно на масата се черпиш.
Почивката към края е, и сън явява моето очакване,
милеят ли по мен, е дарът който радва ме.