Навсякъде е ясно и въздухът гори,
пъстра кърпа се разстила върху паднали звезди,
всички си почиват от изморителните дни,
правилата са размити, и никой сега не бди.

Сянка разтеглива бавничко пълзи,
тихичко преследват ме слънчеви лъчи,
нехайно ми се размотава в безвремните гори,
лагерът сближава само сродните души.

Водата освежава напукани усти,
ветрецът отклонява огнени стрели,
улицата засиява от емоции и игри,
баровете резонират от басови вълни.

Денят отстъпва бавно, като стъпки сред вълни,
скоро ще се настане врява, ще се нароят тълпи,
музиката оживява с пъргавите светлини,
тази вечер е последна, ще купонясвам до зори.