Късно вечер в сумрака вън,
край паважа на античен пристан,
се разминах с мъж,
чийто тревоги безпокояха,
фелдшер късно преди сън.
Ясно е че се тревожеше излишно,
астрален пътешественик се върна,
на познато място също.
Продължавайки си по пътя,
попаднах в закусвалнята където,
домакинът демонстрираше нагледно,
необичайната пукнатина във,
билиардната си маса зелена.
После ни заведе отстрани,
до пулсиращата тъмна дупка,
в дъбовото дюшеме където,
един по един начело с него,
започнахме да скачаме в нея,
като изчезнахме безследно.
След кратко пътуване неопределено,
се озовахме на причудливо място където,
с очите си видях как лицето,
на изискана дама с мрежеста капела,
се превърна в бяла кърпа,
и замръзна като вледенено.
"- Жените сте създадени да разширявате родa настрани!"
Това гласеше заповеднечески разказвачът от съня ми.