Съжалявам аз детето
растящо под небето,
и с усмивка на лицето
пълнещо сърцето -
на родителите
с вдъхновение,
и развито въображение -
вдигаше им настроение
носейки веселие.
Греещо, засмено,
от природа надаредено
и от игри уморено,
с другари замечтани
от училище запъхтяни,
невинността му прекрасна
постепенно угасна.
И от дете непорочно
постепенно израстна,
и гласът му мек
в юношески порастна,
и кой да се сети
че пакостлив ученик
ще научи лъжата коварна -
само ако знаеше
колко много,
чакаха го беди.